Samardala Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum

samardala, самардала

 

Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum) - тревисто растение, което спада към семейство Лукови и е характерна за Балканския полуостров. Подправката самардала се използва изсушена и стрита.

Всъщност самардалата е подправка, която се използва в най-голяма степен само в България

В тази югоизточна част на страната самардала може да намерите съвсем прясна или сушена по пазарите, а хората я отглеждат като задължително растение в дворовете си.

Листата и прокарват през март, но красивите й цветове се почвяват през април-май. Цветчетата на растението са с формата на камбанка, изпъстрена в смесица от мораво, жълто, бледо розово, бяло, кафяво.

Обработване на самардала

Има силен леко лют и нагарчащ вкус, особено ако е прясна. Свежите листа са значително по-люти от лука, чесъна, левурдата. Най-популярен обаче е сушеният вариант, при който листата се сушат за 1 ден и се смилат на каша, след което се разбъркват със сол.

Тази смес се разстила и се оставя да се изсуши отново. Някои хора счукват или смилат прясната самардала със солта, което е по-екстремният вариант за приготовлението й – лютивостта, която растението изпуска е в пъти по-силна от тази при рязането на лук и плачът ви е сигурен.

Готовата подправка е характерен зелен цвят и за да не потъмнее, трябва да се съхранява на сухо и тъмно място.

Изсушена и стрита се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати.

Желателно е да не минава термична обработка, защото променя специфичния си вкус.

Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Расте в планинските райони.

Берат се само листата, без да се засяга кореновата система, с цел да се опази растението до следващия сезон.

Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка:

  • берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената; набрани, те се смилат, като може 2 – 3 пъти да се прекарат през нея;
  • получената в резултат зелена пихтия, която е силно ароматна, се смесва със ситна готварска сол– пропорцията е различна в зависимост колко солена се иска да бъде самардалата; след като се смеси е необходимо добре да се разбърка;
  • съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове.

С времето самардалата леко загубва първоначално яркозеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.

Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава.

Назад