Акация Robinia Pseudo Acacia

Бялата акация е високо, достигащо до 25 м. силно разклонено, с широка неправилна корона дърво от семейство Бобови (Leguminosae). Стъблото е правилно или извито. Младите клони са червенокафяви, голи, лъскави, с твърде леко откъсващи се от кората свити къси бодли. Кореновата система е силно развита и има голяма укрепваща способност, с бактерийни грудки. Кората е сивокафява, мрежовидно напукана, а тази на клоните е гладка, гола и с бодли. Листата са нечифтоперести. През деня листата са разперени и насочени перпендикулярно на слънцето, а привечер са отпуснати надолу. Цветовете са слабожълтеникави, бели или бледорозови, едри, силно ароматични, събрани  в увиснали, редки гроздовидни съцветия.  Плодът е до 15 см. дълъг, кафяв, гол, сплескан встрани боб с няколко дребни, тъмно кафяви или сиви бъбрековидни или продълговато-овални семена. Цъфти през май-юни в зависимост от надморската височина. Семената запазват кълняемостта си дълго време (до 30г.) Растението започва да цъфти и да дава плод от  третата или четвъртата година или през 2 години. Цъфти през май след разлистването. Плодовете узряват през октомври, но остават да висят на дървото до следващата пролет, дори и по-късно.

Използват се цветовете (Flores Acciae), кората (Cortex Acaciae) и листата (Folia Acaciae). 

Цветовете се берат в началото и по време на цъфтенето без общата дръжка, към която са прикрепени. от май до юни след роса. Кората се бели в ранна пролет при започване на сокодвижението в растението и се събира през март и април. Листата се берат през цялото време на вегетацията на растението от май до септември, но преди да започнат да жълтеят

Използва се в медицината за понижаване на кръвното налягане, за кръвоспиране, за стимулиране на стомашната секреция, при жлъчнокаменна болест, бронхити и гастрит.

>> Назад