Анасонът е едногодишно тревисто културно растение от семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Коренът е вретеновиден, слабо разклонен, достигащ до 60 см. в почвата. От всеки корен излиза само по 1 стъбло. Стъблото е до 60 см. високо, изправено, в горната си част разклонено, голо или покрито с дребни власинки. Листата на лечебното растение са с различна форма. Приосновните листа са прости, сърцевидно закръглени, с дълги дръжки. Цветовете са бели, дребни, разположени на дълги дръжки в сложни 8-12 лъчни сенници. Плодчетата и след изсушаване се запазват цели. Формата им е обратнокрушовидна или широкояйцевидна. Отстрани са слабо сплескани, на върха заострени. Повърхността им е матова, зеленикавосива до сивокафява, с прилепнали къси власинки. Има приятна миризма и остър , сладникав вкус.
У нас билката се отглежда в ограничени размери в южната част на страната ни. Той е топлолюбиво растение.
Използват се плодчетата от анасон (Fructus Anisi vulgaris). Бере се при наши условия към края на юли, когатото настъпи восъчната зрялост в половината от плодчетата на централния сенник и когато те добият зеленокафеникав цвят. Не трябва да се чака обаче пълното узряване на всички плодчета. Всички части на лечебното растението съдържат етерично масло.
В медицината анасонът се използва като спазмолитично, секретолитично, карминативно и лактогонно средство при възпаление на лигавицата на дихателните органи при кашлица, загубване на гласа, бронхиален катар, астма, храносмилателни смущения в стомаха и червата, при камъни в бъбреците и др.
Добавете нов коментар