Бабини зъби Tribulus terrestris L.

Бабините зъби е едногодишно тревисто растение от семейство Зигофилови (Zygophyllaceae). Коренът е сравнително тънък, вретеновиден. Стъблата са многобройни (до 5-10 и поевече) разклонение, с редки изправени власинки, зелени до кафявовиолетови, пълзящи, достигащи 1 - 2 м. дължина. Листата са сложни, чифтоперести, последователни, 3 -5 см. дълги, 1-2 см. широки, с 4-7 двойки листенца, които са дълги до 1 см. Те са елипсовидни, слабо несиметрични, тъмнозелени отгоре, белезникавозелени отдолу, с бели власинки. Цветовете са сравнително дребни, единични, разположени в пазвите на листата. Плодът след узряването се разпада на 5 орехчета. Цъфти и плодоноси през юли - октомври.

У нас се среща по песъчливите и каменливи места, като плевел в лозята, навсякъде в по-топлите краища на страната.

Използва се надземната част (Herba Tribulis terrestris) на бабините зъби. Бере се юли - септември. Отрязват се облистените стъбла на растението по време на цъфтене.

В народната медицина се използва  за пречистване на кръвта и маясъл, като диуретично средство и против запек.