Бял оман Inula helenium L.*

бял оман корен

 

Бял оман - многогодишно едро тревисто растение от семейство Сложноцветни (Compositae). Коренището е месесто , обикновено многоглаво от долната част, на което излизат няколко дебели корена, а от горната няколко стъбла. Стъблата са до 2 м. високи, изправени, слабо разклонени, покрити с меки власинки. Приосновните листа са многобройни много едри, с дръжки до 6 - 8 см. широки и продълговати. Горните листа са по-дребни, обхващащи стъблото.

Цветовете са многобройни, златистожълти. Цялото растение, а най-много корените имат силна специфична миризма. Цъфти в края на пролетта и през лятото.

У нас се среща из влажните сенчести места, покрай горските потоци,  повече в планините с над 1000 м. надморска височина.

Използват се корените с коренищата (Radix Helenii) на белия оман. Бере се септември - ноември или март-април. Изкопават се месестите коренища, заедно с корените колкото е възможно по-късно през есента или през ранна пролет.

В народната медицина бял оман се използва като пикочогонно и откашлечно средство, при стомашно - чревни заболявания. Съдържащото се в билката етерично масло има противовъзпалително и протовоглистно действие.

Назад