Бяла върба Salix alba L.

Бялата върба е храст или до 30 м. високо дърво с неправилно стъбло от семейство Върбови (Salicaceae). Кореновата система е силно развита, с дълбок централен корен и странични разклонения. Короната е широка и неправилна. Кората по ствола е дебела, тъмнокафява, дълбоко и косо напукана. Клоните са хоризонтални до повдигнати, дебели, криви, неправилни, крехки. Върховете на младите клонки са сребристовлакнести, кафяви или жълтеникави, жилави и малко увиснали. Листата са 4-10 см. дълги, до 1,5 см. широки. Горната повърхност на листата е матовозелена до сребристобяла, а отдолу е покрита със сребристобели власинки. Ресите са странични, разположени на дълги дръжки. Развиват се едновременно с листата.  Мъжките реси са по-дебели, гъсти, цилиндрични, а женските са по-тънки със зеленикави цветове. Цъфти през март-май, едновременно с разлистването. Плодоноси през май-юни.

У нас среща по влажните и песъчливи места, покрай реките, мочурищата, крайбрежните гори, храсталаците до 600 м. надморска височина.

Използват се корите (Cortex Salicis) на Бялата върба. Берат се април-юни, като обикновено се белят отсечените или определените за сечене дървета, както и окастрените клони. Събират се корите само то 2-3 годишните клони.  Брането почва през пролетта - по време на сокодвижението в растението.

Използва се бялата върба в народната медицина като антисептично и затягащо средство, като противъзпалително средство при стомашно-чревни страдания, инфекциозен артрит,  външно при кожни заболявания, при потене на краката, налаген върху циреи, гнойни рани и др.