Кимион - двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Коренът е длъгнест или вретеновидно задебелен с множество тънки разклонения. Стъблото е високо до 1 м. силно разклонено,  с тънки надлъжни ребра. Листата са сложноперести, последователни. През първата година образуват розетка с широки ръкави в основата на дръжките.  През втората година са едри с дълги дръжки в долната част на стъблото. Цветовете са дребни, бели, събрани в сложни сенници, с 8-16 лъча. Плодът е светлокафяв, отстрани сплескан, с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци. Съставен е от две семена, които узряват и се отделят едно от друго.

У нас се среща като диворастящо по ливадите, пасищата, склоновете и предпланините.

Използват се плодчетата (Fructus Carvi) на кимиона. Понеже диворастящият кимион не е достатъчен, растението се култивира.  Отглежда се на места, където е по-завет. По-взискателен е към влажността в атмосферата. Размножава се чрез семена, които в ранна пролет се засяват на дълбочина 1-2 см. и на разстояние 30-40 см. едно от друго. Бере се юни - юли. Ожънва се цялата надземна част на растението във восъчната зрелост на плода.

Плодчетата съдържат хипотензивно действащо вещество, а корените - аскорбинова киселина и захари.

Използва се в медицината като газогонно, жлъчегонно и нервоуспокояващо средство, за увеличаване на млякото у кърмачките. Най-голямо приложение намира кимионът намира в ликьорената, складкарската, консервната, сапунената, хлебната и кулинарната промишленост.