Червен кантaрион ( червена жлъчка, горчивка) Erythraea Centaurium

Common centaury, червен кантарион

Червен кантарион - едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни (Cruciferae). Коренът е тънък, с множество невни коренчета. През първата година на двугодишните растения се образува само розетката.  Стъблото е ръбесто  до 40 см. високо, разклонено само в областта на съцветието, голо. Клонките са сбити. Листата са срещуположни, елипсовидни. Долните листа са обратно яйцевидни, събрани в розетка. Цветовете са дребни, многобройни, розовочервени, разположени на върха на разклоненото стъбло във вид на китка. Цъфти през лятото. Семената зреят към септември. Растението има слаба миризма и силно горчив вкус.

В България червен кантарион се среща по ливадите, сухите и каменливи места, между храсталаците, а понякога и из културите като плевел.

Използват се стръковете (Herba Centauri minoris).  Време за бране юни - август, като се бере цялата надземна част в началото на цъфтенето заедно с приземните листа, докато са още зелени.

Червеният кантарион съдържа горчиви глюкозиди, от които генциопикрин, още и еритроцентаурин, еритрамин и др, следи от никотинова киселина, малко смолисти и восъчни субстанции.

В медицината се използва за  възбуждане на апетита и за подобряване на храносмилането при стомашна ахилия, стомашен катар, запек метеоризъм, анемия. Външно се употребява  при гнойни рани и циреи.

Голямо приложение намира и  в пивоварната промишленост за получаване на необходимата горчивина на пивото.

Назад