Дилянка ( валериана, коча билка, мача трева) Valeriana officinalis L.**

valerian, валериан

 

Валериан - многогодишно тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae). Коренището е късо, вертикално, образуващо издънки, с голям брой шнуровидни и сочни коренови разклонения. Стъблото е едногодишно, и се образува през втората година от засяването на растението. То е до 2 м. високо, изправено, кухо, надлъжно набраздено, обикновено в горната си част разклонено. Големината и формата на листата силно варират, особено в културните растения. Понякога и приеземните и стъблените листа са цели. Цветовете са неправилни, многобройни, розови, бели или лилави, разположени в широко разклонени, щеитовидни или метличести съцветия на върха на стъблото. Плодът е сух светлокафяв или кафяв, едносеменен, снабден с хвърчилка. Цъфти от началото на пролетта до средата на лятото.

У нас се среща по влажните и сенчести ливади, покрай реките и потоците, между храсталаците и в низините и планините до 1500 м. надморска височина. Дилянката изисква плодородни и добре разработени почви.

Използват се корените заедно с коренищата на валериан. (Rhizoma et radix Valerianae). Бере се юли - септември, като коренищата заедно с корените се изкопават през септември втората година, след узряването на семената. Тогава те са най-богати на вещества и дават добър добив.

Установеното е, че терапевтичното действие на дилянката се дължи на целия комплекс от съставките и.  Фармакологично и клинично е доказано, че тя има успокояващо действие на възбудената нервна система. Използва се като противоспазмалотично лекарствено средство при безсъние в следствие на нервно изтощение и умствена преумора, възбудени състояния, нервно сърцебиене, стомашно-чревни смущения на нервна почва. Корените от валериан се използват също и в ликьорената промишленост.

Назад