Дъб Quercus robur L.

Peduculate Oak, дъб

Дъбът е високо до 30 м. дърво от семейство Букови (Fagaceae). Короната е нашироко разперена, неправилна, мощно развита и гъста, през която светлината прониква трудно. Кореновата система е мощно развита, с централен корен, проникващ на няколко метра дълбоко в почвата, със силно развити странични корени, обхващащи огромна почвена маса. Младите клонки остават дълго време гладки, лъскави и сиви. След около 20-25 години стават тъмносиви, дълбоко и нашироко напукани. Кората на по-старите дървета е тъмносиво-кафява, с различна дебелина, напукана във вид на широки ивици.  Листата са до 20 см. дълги, голи или с редки власинки. Цветовете са еднополови. Плодът е жълъд, с тънка дълга дръжка, светлокафяв, със светли надлъжни линии, които в последствие изчезват. Светлолюбиво и сухоустойчиво дългогодишно дърво, достигащо до 300-400 годишна възраст. У нас се среща предимно  в ниските части на северната част на страната или в примес с други широколистни дървета сравнително нарядко из цялата страна.

На дъба се използва тънката и гладка кора на младите стъбла и на клоните (Cortex Guerci), както и жълъдите (Fructus Querci). Берат се корите февруари -март, а жълъдите - след първите есенни студове. Бели се кората само на определените за изсичане дървета  или на отсечените, арно през пролетта по време на сокодвижението на растението. Жълъдите се берат в пълна зрялост, когато придобият характерното си оцветяване и започнат сами да падат от дърветата.

Дъб се използва в медицината като хемостиптично, протививъзпалително и противогнилостно лекарствено средство, в малки дози при стомашни и чревни катари, диарии и др. Външно се прилага при кожни възпаления и рани, гнойни пъпки по кожата, подувания и измръзвания, при напукване на кожата, кървящи хемороиди, потене на краката, при възпалено гърло и лош дъх,

Дървесината от дъб се използва масово за производство на мебели, в строителството, в бъчварството и др.

Назад