Иглика (игличина) Primula officinalis (L.) Hill. (Primula veris L. var.officinalis L.)*

Иглика - многогодишно тревисто растение от семейство Игликови (Primalaceae). Коренището е месесто, грапаво, неразклонено. Коренчетата са многобройни, дълги, светлокафяви. Цветоносното стъбло е безлистно, покрито с редки власинки, излизащо от средата на листната розетка. Листата са събрани в розетка, едри са и грапави, назъбени. Цветовете са едри,  до 2 см. златистожълти, събрани в сенниково съцветие. Цъфти през март-май, а в планините и по-късно.

В България иглика се среща със всички предпланински и планински области в страната, до към 3000 м. надморска височина особено из слънчеви поляни, храсталаци, покрай горите и др.

Използват се цветовете (Flores Primulae), коренищата с корените (Radix Primulae) и листата (Folia Primulae).

Листата се берат през март-май в свежо състояние, цветовете без цветоносното стъбло (заедно с чашките  или без чашките) през март-юни, а коренищата с корените преди започването на цъфтененето на  или след узряване на семената през май-юни.

В народната медицина се използват цветовете на игликата при неврози и безсъние. Цветовете и листата намират приложение и в ликьорената промишленост.

>>Обратно към ЦВЕТОВЕ