Коприва Urtica dioica L.

коприва      коприва

Обикновената коприва  е тревисто, многогодишно растение от сем. Копривови ( Urticaceae). Коренището е дълго, пълзящо и разклонено. Стъблата са до 3 м. високи, четириръбести, неразклонени. Листата са срещуположни до 15см. дълги. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, разклонение до до 10 см. дълги. Цялото растение е покрито с парливи власинки.

У нас се среща  из доловете, във влажни и усойни места на богати с органични вещества почви до 1500 м. надморска височина.

Използват се листата (Folia Urticae) и коренищата (Rhizoma  Urticae) на копривата. Време за бране на листата от май до октомври, а на корените юли - октомври. Листата се берат непосредствено преди или при започване на цъфтенето. Коренищата се изкопават през втората половина на лятото или есента след узряване на семената.

Копривата е поливитаминен източник, свежите листа съдържат мравчена и галова киселина, а коренищата съдържат скорбяла и танини.

В медицината копривата се използва при авитаминоза, като кръвоспиращо средство, при хемороиди, при продължителна и обилна менструация, при стомашни разстройства, атеросклероза, при жлъчни и чернодробни заболявания, при косопад, ревматизъм, кожни обриви, хроничен бронхит и др.

Използва се във фармацевтичната, хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост.

>> Назад