Коприва Urtica dioica L.
Обикновената коприва е тревисто, многогодишно растение от сем. Копривови ( Urticaceae). Коренището е дълго, пълзящо и разклонено. Стъблата са до 3 м. високи, четириръбести, неразклонени. Листата са срещуположни до 15см. дълги. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, разклонение до до 10 см. дълги. Цялото растение е покрито с парливи власинки.
У нас се среща из доловете, във влажни и усойни места на богати с органични вещества почви до 1500 м. надморска височина.
Използват се листата (Folia Urticae) и коренищата (Rhizoma Urticae) на копривата. Време за бране на листата от май до октомври, а на корените юли - октомври. Листата се берат непосредствено преди или при започване на цъфтенето. Коренищата се изкопават през втората половина на лятото или есента след узряване на семената.
Копривата е поливитаминен източник, свежите листа съдържат мравчена и галова киселина, а коренищата съдържат скорбяла и танини.
В медицината копривата се използва при авитаминоза, като кръвоспиращо средство, при хемороиди, при продължителна и обилна менструация, при стомашни разстройства, атеросклероза, при жлъчни и чернодробни заболявания, при косопад, ревматизъм, кожни обриви, хроничен бронхит и др.
Използва се във фармацевтичната, хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост.
>> Назад