Лазаркиня Asperula odorata L.*

Лазаркинята е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови (Rubiaceae). Коренището е тънко и пълзящо. Стъблата са многобройни, високи до 40 см. гладки, изправени, почти неразклонени. Листата са елипсовидно-лацентни, във всеки прешлен по 8. Цветовете са дребни, бели, събрани в щитовидни съцветия, раположени на върха на стъблото. Плодът е сух, разпадлив на 2 половинки със закривени кукички по повърхността.Миризмата е доста слаба, но приятна и се усилва след изсушаването. Цъфти през април - май.

У нас се среща по сенчестите места, буковите  и други гори на планинските райони от 1000 м. до 2000 м. надморска височина.

Използва се изсушената цъфтяща надземна част (Herba Asparulae odoroatae) на лазаркинята.

Бере се през април - май, в началото на образуването на цветните пъпки до разцъфтяването. Отрязва се цялата надземна облистена част на растението малко преди или в началото на цъфтенето.

В медицината се използва като омекчаващо, пикочогонно и нервоуспокояващо средство, при чревни колики, безсъние, чернодробни заболявания и жълтеница. В големи дози е лазаркинята е отровна.

Използва се също така и в промишлеността за ароматизиране на вина, ликьори, ракии, бира, чаени смеси, тютюн, и др.