Лопен Verbascum Thapsus

лопен

Лопен е двугодишно тревисто растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae). През първата година от семето се развива само листна розетка, а през втората - на гъсто портито с трихоми стъбло, листата и цветовете.  Коренът е силно разклонен Стъблото е до 2 м. високо, неразклонено или само на върха слабо разклонено. Листата са последователни, покрити с многоклетъчни трихоми. Цветовете са едри, златножълти, с по-малки размери на венчето, събрани на върха на стъблото в многоцветно  и удължено гроздоподобно съцветие. Цъфтежът започва отгоре надолу. Чашката и венчето са 5 -делни. Венчето е едро, златножълто. Плодът е многосеменна кутийка разпукваща се по 2 шева. Цъфти през лятото.

В България с среща предимно по сухите тревисти места, песъчливите и каменливи склонове, необработени места край храсталаците от 1000-2000 м. надморска височина.

Употребяват се венчелистчетата без чашките ( Flores Verbasci). Време за бране юни - август.  Берат се венчелистчетата със срастналите с тях тичинки без чашките по време на пълното им цъфтене. Миризмата е приятна медоподобна, а вкусът е сладникъв.

В медицината се използва като добро омекчително средство върху дихателните органи при настинка, кашлица, коклюш, бронхиални спазми, бронхиална астма, катари и др. Отхрачващото действие се дължи на наличието на сапунини и слузни вещества в лопена. Използва се и при стомашно-чревни заболявания, диария и при заболявания на черни дроб и жлъчката.

Външно се използва за гаргара при ангина, за компреси при хемороиди.

>> Обратно