Маслодайна Роза Дамасцена Rosa damascena

маслодайна роза  роза пъпка

Маслодайната Роза Дамасцена е до 2-3 м. висок храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Кореновата система е силно развита, състояща се от адвентивни корени. Скелетните корени са кафяви, с въжеобразна форма, достигаща до 4 м. дълбочина, с голям брой разклонения и със силна смукателна способност.

Младите леторасли са тревистозелени, нагъсто покрити с прави или слабо извити надолу червенокафяви бодливи шипове, с различна големина и окраска. Стъблата и младите леторасли са с дебела сърцевина. При остаряването им стъблата и шиповете по тях губят сивозеления си цвят и постепенно стават кафяви, а шиповете - сиви. Рядко се срещат рози без шипове.

Листат са последователни, с прилистници, нечифтоперсети, елипсовидни или яйцевидни,  Цветоносните леторасли се разкриват от пазвените пъпки по върховете на едногодишните разклонения.

Цветовете на маслодайната роза са червени или розови, едри, разположени по няколко по върховете на стъблата. Чашелистчетата са 5, неопадващи. Венчето е съставено от 20-30 нормални и повече и 5-10 деформирани венчелистчета, със силен приятен аромат.

Цъфти през май-юни. Размножава се чрез разделяне на стари розови храсти, чрез присаждане, вкореняване на резници и др. През есента у нас розовите храсти се  загръщат с пръст за предпазване от измвръзване.

Предполага се, че казанлъшката роза е хибрид между Rosa Gallica L. и  Rosa Canina L. У нас казанлъшката маслодайна роза започва вегетацията си през март при средна дневна темепература 8 градуса. Завършва репродуктивния си стадий през юни.

Най-благоприятните климатични условия за синтезирането на по-голямо количество етерично масло са умерените температури и и високата атмосферна влажност. Такива са условията на нашата Подбалканска долина, известна в цял свят като Розовата долина.

Казанлъшката роза е пренесена у нас в края на ХVII и началото на  XVIII век. Най-напред е отглеждана само около Казанлък и близките села, където от цветовете се произвеждала само розова вода за задоволяване на турската империя. Към средата на XIX в. е вече разпространена от Казанлък на изток до Сливен и на запад до Клисура.

Използват се свежите цветове (Flores Rosae) и етеричното масло (Oleum Rosae). Бере се май - юни. Беритбата на розовия цвят се извършва ръчно. Берат се разцъфтелите цветове и то само сутрин при слънчево и топло време от 5 до 7 ч., а при хладно и облачно от 7 до 9 ч. Набрания розов цвят извън тези часове е е беден на розово масло, а набрания цвят се предава до 10 ч. Средният добив от декар на розов цвят е 150-250 кг.

Българското розово масло е с ясножълт цвят със зеленикав оттенък.  По консистенция наподобява бадемовото масло. Има силен аромат и остър балсамичен вкус.

Употреба на розовото масло и розовата вода още в древни времена не само в козметиката, но и за лекарствени цели. Използва се при главоболие, очни заболявания, туберкулоза, за балсамиране и мумифициране на трупове и др. Сравнено с други розови масла, българското розово масло притежава най-финия и дълготраен аромат, затова се използва много в производството на почти всички първокласни парфюмерийни продукти. Основна суровина е и за редица лекарствени средства.

Розовата вода (само тази, което е получена при дестилацията на розовото масло) има антисептично действие. Използва се при възпаление на очите, при катарален и хипертофичен гингивит.  Свежия розов цвят има добро адстриндгентно и затягащо действие при стомашни разстройства, диарии и др.

Розовото масло има противовъзпалително и антипудтридно действие при белодробни  абцеси и гангрени.

Розовия конкрет е намерил приложение в хирургическата практика. Употребява се за лечение на трудно зарастващи рани, радионекрози, следоперативни рани, изгаряния, гноещи рани, варикозни язви.

Българското розовото масло притежава протововъзпалително и бактерицидно действие.  Казанлъшката роза се използва и в хранително - вкусовата промишленост като суровина за различни видове конфитюри и желета.

>> Назад