Роза Дамасцена Rosa damascena

Казанлъшката роза дамасцена е до 2-3 м. висок храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Кореновата система е силно развита, състояща се от адвентивни корени. Скелетните корени са кафяви, с въжеобразна форма, достигаща до 4 м. дълбочина, с голям брой разклонения и със силна смукателна способност. Младите леторасли са тревистозелени, нагъсто покрити с прави или слабо извити надолу червенокафяви бодливи шипове, с различна големина и окраска. Стъблата и младите леторасли са с дебела сърцевина. При остаряването им стъблата и шиповете по тях губят сивозеления си цвят и постепенно стават кафяви, а шиповете - сиви. Рядко се срещат рози без шипове. Листат са последователни, с прилистници, нечифтоперсети, елипсовидни или йжцевидни,  Цветоносните леторасли се разкриват от пазвените пъпки по върховете на едногодишните разклонения. Цветовете са червени или розови, едри, разположени по няколко по върховете на стъблата и разклоненията им, в метличести съцветия. Чашелистчетата са 5, неопадващи. Венчето е съставено от 20-30 нормални и повече и 5-10 деформирани венчелистчета, със силен приятен аромат. Цъфти през май-юни. Размножава се чрез разделяне на стари розови храсти, чрез присаждане, вкореняване на резници и др. През есента у нас розовите храсти се  загръщат с пръст за предпазване от измвръзване.  Предполага се, че казанлъшката роза е хибрид между Rosa Gallica L. и  Rosa Canina L. У нас казанлъшката роза започва вегетацията си през март при средна дневна темепература 8 градуса и завършва репродуктивния си стадий през юни. Най-благоприятните климатични условия за синтезирането на по-голямо количество етерично масло са умерените температури и и високата атмосферна влажност, както са условията на нашата Подбалканска долина, известна в цял свят като Розовата долина.

Казанлъшката роза е пренесена у нас в края на ХVII и началото на  XVIII век, като най-напред е отглеждана само около Казанлък и близките села, където то цветовете се произвеждала само розова вода за задоволяване на турската империя. Към средата на XIX в. е вече разпространенена от Казанлък на изток до Сливен и на запад до Клисура.

Използват се свежите цветове (Flores Rosae) и етеричното масло (Oleum Rosae). Бере се май - юни. Беритбата на розовия цвят се извършва ръчно, като се берат разцъфтелите цветове и то само сутрин при слънчево и топло време от 5 до 7 ч., а при хладно и облачно от 7 до 9 ч. Набрания розов цвят извън тези часове е е беден на розово масло, а набрания цвят се предава до 10ч. Средният добив ор декар на розов цвят е 150-250 кг.

Българското розово масло е с  ясножълт цвят със зеленикав оттенък.  По консистенция наподобява бадемовото масло. Има силен аромат и остър балсамичен вкус.

Употреба на розовото масло и розовата вода още в древни времена не само в козметиката, но и за лекарствени цели при галвоболие, очни заболявания, туберкулоза, за балсамиране и мумифициране на трупове и др. Сравнено с други розови масла, българското розово масло притежава най-финия и дълготраен аромат, затова се изпозва много в производството на почти всички първокласни парфюмерийни продукти. Основна суровина е и за редица лекарствени средства. розовата вода (само тази, което е получена при дестилацията на розовото масло) има антисептично действие при възпаление на очите, при катарален и хипертофичен гингивит.  Свежия розов цвят има добро адстриндгентно и затягащо действие при стомашни разстройства, диарии и др. Розовото масло има противовъзпалително и антипудтридно действие при белодробни  абцеси и гангрени. Розовия конкрет е намерил приложение в хирургическата практика, за лечение на трудно зарастващи рани, радионекрози, следоперативни рани, изгаряния, гноещи рани, варикозни язви. Българското розовото масло притежава протововъзпалително и бактерицидно действие.  Казанлъшката роза се използва и в хранително - вкусовата промишленост като суровина за различни видове конфитюри и желета.