Шипка Rosa Canina L.

Шипките са от род диворастящи храсти от семейство Розоцветни (Rosaceae), много разпространени у нас.Те са до 7 м. високи, обикновено с дъговидно извити клонки и прави коренови издънки, всички снабдени с с многобройни бодливи шипове, представляващи видоизменени листа. Цветовете са двуполови, едри, различно обагрени (бели, жълти, розови, червени), по единични или по 2-3 заедно, приятно ароматични. Плодчетата представляват едносеменни орехчета, като се образува несъщински "лъжлив плод" (шипка).

Растенията цъфтят през май-юни, след разлистването. Плодовете узряват през есента.

Използват се шипките (Fructus Cynosbati), шикалковидните наращения, стъблата, корените и др. Берат се началото на септември до настъпването на студовете и падането на сланите. Брането на шипките трябва да започне няколко дни преди пълното им зачервяване и преди омекването им. Брането се извършва ръчно или със специални гребени (шипкоберачки).

Целите шипки изсушени са с различна форма - сферични, яйцевидни, бутилковидни, с лъскава или матова повърхност, която често е набръчкана. Цветът им е оранжевочервен до тъмночервен,а  вкусът е възкиселосладникав, слабо стипчив.

Шипковите люспи са несъщинските плодове (шипките) прерязани надлъжно, напречно или са раздробени на отделни части, очистени от плодчетата (семките) и от власинките. Имат неправилна, разнообразна форма и големина.

Шипките са много богати на витамин С, те съдърват също така Б1, Б2, витамин Р, К, Е и дъбилни вещества, и др.

В народната медицина шипките се използват за лечение на скорбут, болести на стомаха, бъбреците, сърцето, очите, което се дължи на съдържащия се в тях комплекс от витамини, минерални соли и др. Употребяват се като пикочогонно, кръвоспиращо средство при пясъци и камъни в отделителната система, атеросклероза, високо кръвно налягане, при липса на апетит и др. Пепелта от шипковите стъбла се използва във вид на мехлем при псориазис.

Широко приложение намира и в хранително-вкусовата промишленост при прозиводство на разми мармалади, конфитюри и др., които се използват за лечение на жлъчни и язвени заболявания.