Синя жлъчка ( цикория ) Cichorium intybus L.

Синята жлъчка (цикорията) е двугодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Compositae). Коренът е месест , цилиндрично-вретеновиден. Стъблото е жилаво, изправено, голо, до 1 м. високо, горе слабо разклонено, покрито както и листа с къси твърди власинки. Всички части на растението съдържат млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

У нас се среща по сухите тревисти места, край пътищата, изкопите, полетата, ливадите. Запасите са значителни. Но се предпочитат корени от културно растение (кореноплодна цикория), които са по-месести и по-едри и се отглеждат като двугодишно растение. Културната цикория обича умерено влажния климат и дълбоки почви. Размножава се чрез семена, които се сеят към средата на април в редове, на разстояние  30 см. и на около 1 см дълбочина.

Използват се корените (Radix Cichorii). Берат се август - октомври, като се берат само корените от добре развитите растения. Изкопаването се извършва до края на лятото или през есента, когато надземните части на растението започват да увяхват.

Синята жлъчка съдържа инулин, дъбилни вещества, фруктоза, пентозани и следи от етерично масло.

Използва се в медицината като средство за увеличаване на апетита, като пикочогонно средство, при чернодробни и жлъчни страдания. Външно се прилагат лапи за циреи и отоци. Корените от културната цикория се добавят и към натуралното кафе за подобряване на вкусовите му качества. Използва се и в сладкарската промишленост.