Трънка Prunus spinosus L.

Blackthorn, трънка

 

Трънка - бодлив, силно разклонен, до 3 м. висок храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Всяка клонка е почти хоризонтална и завършва с остър бодил. Кората на  стъблото е обикновено сивочерна. Листата са сравнително дребни, с къси дръжки, широкоелипсовидни или продълговати, последователни, окосмени и от двете страни,  а младите са свити в тръбица. Всички листа са еднакви. Цветовете се появяват преди развитието на листата и са с добре оформени дръжки. Те са двуполови, бели, разположени поединично или в групи по 2-3 в китки по клоните. Плодът е черносин, топчест или слабо удължен, твърд, покрит с восъчен налеп, с една костилка. /костилката е с топчеста форма и с грапава повърхност. Плодовете узряват през септември, но остават на храстите и след листопада до началото на зимата. Растението дава обилен плод почти всяка година.

У нас трънка се среща навсякъде в покрайнините на горите, из пасищата, в работната земя до 1000 м. надморска височина.

Използват се плодовете (Fructus Pruni) и цветовете (Flores Pruni) на трънката. Плодовете се берат октомври - декември по възможност  при започване на мразовете, от които те значително губят от своята тръпчивост и стават по-вкусни. Цветовете се берат април -май, в периода на тяхното пълно разцъфтяване, като не се чака прецъфтяването им. Отрязват се връхните клончета , след което се обират цветовете.

Богатия и разнообразен химичен състав на трънката обяснява широкото и приложение в народната медицина. Цветовете се прилагат като пикочогонно  и леко слабително средство, при запек и стомашни болки. Плодовете на трънка се използват при диарии и различни стомашни разстройства. Листата  се прилагат във вид на отвара  при обриви по кожата и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

>> Назад