Лапад алпийски Rumex Patientia

Лапада е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови (Polygonaceae). Коренът е вретеновиден, месест, кафяв отвън, жълт отвътре. Стъблото е до 2 м. високо, изправено, разклонено и ръбесто. Листата са възмесести, едри, бледо до синьозелени. Цветовете са събрани в гърсто, безлистно, метличесто съцветие.  Плодът е 3-4 мм. дълго, кафяво, на върха заострено орехче. Цъфти през юни - юли.

У нас се среща из влажните, буренясали места на сравнително богати почви, край пътищата, край горите,  в пояса на дъба в североизточната част на  страната. Култивира се, но се използва и саморасло.

Използват се корените (Radix patientae) и листата  (Folia patientae) на лапада. Листата се берат юни - август, а корените - септември - ноември (след падането на  сланите) или през март - април в началото на вегетацията. Корените се изкопават, очистват се от надземните части и дребните коренчета. Листата се берат към началото на цъфтенето на растението. Берат се по-младите листа.

В медицината се използват против кожни болести, струпеи, кел и скорбут. А външно се прилага под формата на лапи за лечение на  обриви, циреи, кожни струпеи, лимфатични отоци, а в някои случаи и като мехлем против краста.