Латинско наименование:

Leonurus cardiaca L.

Други наименования:

страхливче, темянка, домашна коприва

Описание:

Дяволска уста е двугодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Среща се често в България по тревисти и необработваеми места, по огради, пътища и на надморска височина до 1000 m. Стъблото на билката е кухо, четириръбесто, слабо мъхесто, високо до 1.5 m. Листата са срещуположни, тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу. Цветовете са дребни, светлочервени, разположени прешленовидно в пазвите на горните листа. Лечебното растение цъфти през юли–септември.

Използвана част от билката:

Стръкове – Herba Leonuri cardiacae.

Време на събиране на дяволска уста:

Юли–август по време на пълен цъфтеж. Берат се облистени връхни части, не по-дълги от 40 cm и не по-дебели от 5 mm. Изсушената билка има слаба, специфична миризма и горчив вкус.

Химичен състав/Съдържание и свойства:

Дяволска уста съдържа гликозиди (хиперозид, квинквелозид), алкалоиди (холин, леонурин, стахидрин), флавоноиди, рутин, кверцетин, бета-каротин, витамини A, C, E, танини, сапонини, горчиви вещества и органични киселини (винена, ябълчена, ванилова, лимонена, урсулова и др.).

Лечебно действие и приложение:

Дяволска уста се използва под лекарски контрол като седативно, антиконвулсивно и кардиотонично средство. Прилага се при неврози, епилепсия, начална хипертония, сърдечно‑съдова невроза, стенокардия. Подкрепя женското здраве – при болезнена менструация, климактерични оплаквания, маточни смущения. Билката има диуретично и кръвоспиращо действие. В народната медицина пресните листа на лечебното растение се използват външно при изгаряния.