Змийско мляко (Chelidonium majus L.)

Латинско наименование:

Chelidonium majus L.

Други наименования:

жълтениче, брадавично мляко, лишейче, жълта млечка

Описание:

Змийско мляко (Chelidonium majus L.) е многогодишно тревисто растение от семейство Papaveraceae. Стъблото е разклонено, достига до 80–100 cm височина и при нараняване изпуска характерен жълто‑оранжев млечен сок. Листата са последователни, сложни, назъбени, със синьо‑зелена долна повърхност. Цветовете са ярко жълти, събрани по 2–6 в сенниковидни съцветия, а плодът е удължена шушулка, разпукваща се на две части и съдържаща дребни кафяво‑черни семена. Растението е широко разпространено в България по влажни, каменисти и сенчести места.

Използвана част

Използва се надземната част – Herba Chelidonii, включително стъблата, листата и цветовете, събрани в началото на цъфтежа.

Време на събиране

Билката се събира през май–юни, в началото на цъфтежа. Отрязва се на около 10 cm над земята, като се избягва смачкване. Суши се бързо в проветриви помещения или в сушилни при температура до 60°C.

Химичен състав и свойства

Змийското мляко съдържа над 20 алкалоида, включително хелидонин, хомохелидонин, хелеритрин, сангвинарин, протопин и берберин. Допълнително присъстват етерично масло, витамин C, провитамин A, флавоноиди, сапонини и органични киселини. Основните свойства на растението са:

• спазмолитично и болкоуспокояващо (дължащо се основно на хелидонин)
• жлъчегонно и подкрепящо чернодробните функции
• противовъзпалително
•  външно приложение върху брадавици и лишеи

Лечебно действие и приложение

В традиционната употреба растението се прилага при жлъчни и чернодробни оплаквания, гастрит, колит, лошо храносмилане, както и при спазми в храносмилателния канал. Външно пресният сок се използва при брадавици, кокоши трън, лишеи и кожни раздразнения.
Поради високото съдържание на алкалоиди билката е токсична в по‑високи дози и се използва само в строго контролирани количества.