Латинско наименование:

Hyssopus officinalis L.

Други наименования:

исоп, изоп, изсоп, божието цвете

Описание:

Лечебен исоп е многогодишно ароматно растение от семейство Lamiaceae (Устноцветни). Храстът достига височина 40–60 cm, има изправени, силно разклонени стъбла и тесни, линейни листа. Цветовете са дребни, събрани в класовидни съцветия, обагрени в синьо, лилаво, розово или бяло в зависимост от сорта. Растението е медоносно и устойчиво на засушаване. В България се отглежда културно, но се среща и натурализирано по сухи, слънчеви места. Цъфти от юни до септември.

Използвана част от билката:

Стръкове – Herba Hyssopi.

Време на събиране:

Жъне се по време на масов цъфтеж – юни до август. Събират се връхните облистени части на растението. Суши се на сянка при добър въздушен поток. Изсушената билка има приятен, силно ароматен мирис и леко пикантен вкус.

Химичен състав/Съдържание и свойства:

Лечебен исоп съдържа етерично масло (пинокамфон, пинен, камфор, борнеол), горчиви вещества, флавоноиди, танини, розмаринова киселина, органични киселини, витамин C и минерали. Етеричното масло е основният носител на аромат и действие.

Лечебно действие и приложение:

Исопът традиционно се използва като отхрачващо, антисептично и спазмолитично средство. Прилага се при кашлица, бронхит, леки възпаления на дихателните пътища, нервно напрежение и храносмилателни смущения. Стимулира апетита и има тонизиращо действие. Външно се използва за гаргара и промивки при възпаления в устната кухина и гърлото.