Лечебен росопас (Fumaria officinalis L.)

Латинско наименование:

Fumaria officinalis L.

Други наименования:

димна трева, димянка, зайча опашка, горчива трева, росопас, самодивски босилек

Описание на лечебен росопас

Лечебен росопас е едногодишно тревисто растение от семейство Papaveraceae, с фина структура, разклонено стъбло и характерни пурпурно‑червени цветове, разположени в плътни гроздовидни съцветия. Среща се по тревисти терени, из посеви, по пустеещи ниви и ливади на надморска височина до 1000 м. Листата са двойно пересто нарязани, а плодът е малко едносеменно орехче. Лечебното растение има ясно изразен горчив вкус.

Използвана част 

Използва се надземната част на билката (Herba Fumariae), съставена от стръковете с листа и цветове.

Време на събиране

Стръковете на лечебен росопас се събират в края на пролетта и през лятото, когато растението е в активен цъфтеж. Събраната зелена маса се суши на сенчести и проветриви места без пряка слънчева светлина или в сушилни при температура до 45°C, за да се запазят активните вещества и естественият цвят.

Химичен състав и свойства

Растението съдържа алкалоиди, фумарова киселина, органични киселини, танини, жълто багрило, смолисти и слузни вещества, както и минерални соли. Тези компоненти определят неговите традиционно ценени лечебни свойства:

• спазмолитично
• потогонно
• болкоуспокояващо
• жлъчегонно
• противоглистно

Лечебно действие и приложение

Fumaria officinalis се използва в медицината под лекарски контрол при чернодробни и жлъчни нарушения, както и за подпомагане на храносмилателната система. Билката е приложима при кожни обриви, хроничен запек, хемороиди, бъбречни оплаквания и подагра. Традиционно лечебен росопас се използва за пречистване на кръвта и подпомагане на метаболитните процеси. В по‑високи дози лечебното растение е токсично, което налага внимателно дозиране.