Овчарска торбичка Capsella bursa pastoris L.)

Латинско наименование:

Capsella bursa‑pastoris L.

Други наименования:

бабини гниди, плешчица, попови въшки, овчарска торбица

Описание:

Овчарската торбичка (Capsella bursa‑pastoris) е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Brassicaceae. Стъблото е изправено, високо 20–50 cm, гладко и често с разклонения във върха. Приосновните листа образуват розетка и са дълбоко лировидно нарязани, докато стъблените са последователни, стреловидни, приседнали и назъбени. Цветовете на билката са дребни, бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е характерната плоска, триъгълно‑сърцевидна шушулчица, наподобяваща малка торбичка — именно оттук произлиза и името на растението. Лечебното растение цъфти от март до август и се среща в цяла България, най‑често по тревисти терени, пътища и пустеещи места.

Използвана част

Използва се надземната част (Herba Bursae pastoris) на билката, включително стъбла, листа, цветове и първи зелени плодчета, събрани през периода на цъфтеж.

Време на събиране

Брането на лечебното растение се извършва по време на цъфтеж и при образуване на първите плодове – от май до август. Отрязват се около 20–25 cm от върха с включени здрави розеткови листа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45°C, като се запазват белите цветове и естественият аромат.

Химичен състав и свойства

Овчарската торбичка съдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин, хистамин), флавоноиди (главно диосмин), танини, витамин C, витамин K, органични киселини, сапонини и алкалоида бурсин.
Основни свойства на активните вещества:

• кръвоспиращо действие
• понижаване на артериалното налягане
• тонизиране на маточната мускулатура
• стягащо
• антибактериално и антимикробно
• подкрепящо чревната моторика

Лечебно действие и приложение

Овчарската торбичка традиционно се използва за маточни кръвотечения, и има  доказан ефект върху тонуса на маточната мускулатура. Приложима е и при стомашни и чревни кръвоизливи, кървящи хемороиди, кръвотечение от носа, както и в случаи на кръвохрачене и затруднено уриниране.
В народната медицина се използва и при чернодробни и бъбречни оплаквания, болести на далака, нарушена обмяна на веществата, а външно – при рани, натъртвания, за гаргара и жабурене.
Забележка: Не се използва при бременност.