Целина (Apium graveolens L.)

Латинско наименование:

Apium graveolens L.

Други наименования:

керевиз, див керевиз, селъри

Описание

Целината (Apium graveolens) е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Има високо до 1,5 м кухо и разклонено стъбло. Листата са тъмнозелени, лъскави и пересто нарязани, като приосновните са по-едри и разделени, а стъбловите – триделни. Коренът е дебел, сочен, с жълтеникав цвят и бяла сърцевина, характерен за кореноплодните сортове.

Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, събрани в сложни сенници с по 6–12 лъча. Плодът е овален, странично сплеснат и съдържа характерните надлъжни ребра. Лечебното растение цъфти през юли и август. Целината се среща по влажни места, по поречията на Дунав, Марица и Струма, както и по Черноморското крайбрежие. Разпространена е в цяла Европа и широко култивирана като зеленчук.

Използвана част от растението

Корени (Radix Apii), плодове (Fructus Apii), листа (Folia Apii)

и стрък(Herba Apii) .

Време на събиране

Корените се събират от септември до декември и се съхраняват във влажен пясък, без сушене. Листата могат да се берат по време на цъфтеж.

Химичен състав / съдържание и свойства

Целината съдържа етерично масло (до 3%), органичен натрий, минерални вещества, аминокиселини като тирозин и глутамин, витамини A, C и група B, полифеноли и гликозиди като апинин и апигенин. Плодовете съдържат лимонен, селенин и седанолид.

Лечебно действие и приложение

Целината има силно диуретично действие благодарение на етеричните масла, които подпомагат отделянето на вода и токсини. Използва се при отоци, възпаления на бъбреците и пикочните пътища, подагра и ревматични болки. Помага при пясък и камъни в бъбреците и мехура.

Стимулира апетита и подпомага храносмилането. Прилага се при газове, тежест, забавена перисталтика и раздразнен стомах. В народната медицина коренът се използва и при нервно напрежение и като леко тонизиращо средство. Плодовете имат допълнителен ефект при стомашни неразположения.