Червен кантарион (Erythraea Centaurium)

Латинско наименование:

Centaurium erythraea Rafn.

Други наименования:

трескавиче, горчило, червена жлъчка

Описание:

Червен кантарион (Centaurium erythraea) е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Gentianaceae. Стъблото на билката е изправено, четириръбесто, разклонено във върха и достига височина до 50 см. Листата са срещуположни, елипсовидни или ланцетни, приосновните образуват розетка. Цветовете са розово‑червени, събрани в щитовидни съцветия, с тръбеста чашка и петлистно венче. Плодът е цилиндрична кутийка с многобройни семена. Лечебното растение е медоносно и се среща по сухи ливади, тревисти, каменливи и песъчливи терени в цяла България.

Използвана част

Използва се надземната част – Herba Centaurii на червен кантарион, представляваща цъфтящите стръкове на растението, отрязани на 15–20 см от върха.

Време на събиране

Стръковете на билката се берат в началото на цъфтежа – юни до август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°C, като се запазва характерният горчив вкус и естественият цвят на растението.

Химичен състав и свойства

Червеният кантарион е богат на горчиви гликозиди: еритаурин, еритроцентаурин, генциопикрин, центапикрин, както и иридоиди, флавоноиди, витамин C, етерично масло, органични киселини и смолисти вещества.

Основните свойства на растението включват:

• апетитовъзбуждащо
• подпомагащо храносмилането
• газогонно
• противоглистно
• стимулиращо секрецията на стомашен, жлъчен и панкреатичен сок
• тонизиращо и имуностимулиращо действие

Лечебно действие и приложение

Червеният кантарион традиционно се използва при стомашно‑чревни нарушения, лениви черва, жълтеница, чернодробни и жлъчни проблеми, анемия и слаб апетит. Подходящ е и след тежки заболявания като общоукрепващо средство. Външно се използва при бавнозарастващи рани и кожни раздразнения, особено под формата на маслен извлек (1:10).
Билката е подходяща за пивоварната индустрия поради интензивната си горчивина.